Бернадет

В същото онова кътче на Южна Франция, което ви описах преди, на същия прашен и напечен от жаркото следобедно слънце площад, леко вдясно от кафенето, се намира пекарната. Ние не сме изключение и всеки ден аз или някое от момчетата на домакина ни ходим с колелата за пресни кроасани и хляб. Миризмата на печивата се усеща още от преди завоя и примамва заблудилите се от главния път коли да поспрат пред отрупаната витрина на мадам Бернадет.

Мадам обича пришълците. За нея те са извор на теми и разкази за дългите зимни вечери, както и повод да докаже още веднъж на съселяните и съпруга си (най-вече), че не случайно е живяла на младини в Париж и е "човек с широки разбирания". Според нейните разкази, тя не просто е живяла там, а направо го е превзела този Париж със замах! Учила-недоучила, а според някои - непомирисвала университет или каквото и да било учебно заведение, Бернадет започнала работа в известна сладкарница. Приложила разни трикове, тя ги нарича "чар", и я взели на работа. Благодарение на наученото от нейните баба и майка, големи кулинарки, бързичко заела достойно място в пекарната на сладкарницата, а май и на горния етаж, където живеел собственика. Това се случило преди много години. Бернадет твърди, че е на 65, но зевзеците в селото са убедени, че няма как да е дъщеря на майка си и да е на по-малко от 70. Тях Бернадет ги игнорира с цялото достойнство на обемистата си осанка и нерядко се прави, че не ги е чула какво искат да си купят.
Младостта на мадам дълго била тема в селото, умело подклаждана от самата нея след завръщането й от Париж. А то се случило твърде скоро, едва две години след заминаването й уж да учи. Причината била, според самата нея, че макар и млада, умната Бернадет схванала, че в Париж добри мъже трудно се намират и е заплашена от похабяване на твърде ценните си външен вид и умения. Последните отказва да коментира в пристъп на фалшива скромност.

Съпругът й обаче явно ги оценява високо, защото все си я гледа с обожание и гордост. Той се казва Клод и работи на лозето в същия чифлик, в който спим ние. Дребничък дядка, винаги със сламена шапка панамка. Нанася се около три пъти на размера на жена си. Неговата война с всички клюкари в селото е безкрайна и ежедневна. Няма вечер, в която в кафенето Клод да не отстоява тезата за целомъдрената Бернадет, макар и леко поодраскана на млади години. Според него жени като нея трябва да ги избират да представят образа на френската Мариана. Това обикновено предизвиква задавяния от смях. Не ги обвинявам хората, макар че тогава Летисия Каста никой не я познаваше, все пак Мариана е всичко друго, но не и тежкотоварна машина.
 
Та, прибрала се в родното село Бернадет и, пак според нея, разцъфтяла от топлото слънце и здравата, плодородна земя. Върнала се към корените си и отворила пекарната на площада, в къщата, в която била родена. Нямало и месец след завръщането и Бернадет хвърлила око на перспективния ерген Клод. Бил ходил на война, което според Бернадет било най-висша форма на проверка за издръжливост - качество, което с присъщата си далновидност, тя определила като първостепенна важност за един бъдещ съпруг (колко е била мъдра!). И като си го наумила, и него превзела без обсада. Оженили се три месеца след като се запознали. Имат деца, но те са в големите градове, идват си за уикендите и през лятото. А според Бернадет твърде рано я били направили и баба!

Тази достолепна дама обича не само пришълците. Бернадет обича всичко голямо - къщи, коли, прически (цялата й коса е качена най-отгоре на главата й), поли, блузи (яките им са като от картина на Веласкес), градини, фотьоили, легла (на нейното могат да спят три матрони като нея) и най-вече - храсти. Според Бернадет отглеждането на цветя е абсолютна загуба на време и пространство. Цветята искат постоянни грижи, в резултат на които се межделеят някъде из двора и ако не са в огромни количества, човек трябва да иде до тях, за да ги разгледа. Друго нещо са храстите! Те се виждат отдалеч, цъфтят дълго, не искат почти никакви грижи и предпазват двора от зорките очи на съседите. Резултатът от тази теория е, че в двора на Бернадет не може да погледне и професионален шпионин. Освен с ограда, градината е обградена отвсякъде и с високи люляци, рододендрони, кипариси и още сигурно десет вида храсти, на които не зная имената. Мадам е много щастлива, а Клод още не може да преглътне опустошените си насаждения.

Бернадет притреперва от радост като ни види с колелата. Този момент значи почивка и сладка раздумка, доколкото е възможно. Моят френски беше доста по-добър тогава, но все пак имахме сложни ситуации с нея, защото тя иска да знае всичко в подробности. Аз пък много-много не мисля и разказвам. Кой знае какво е натворила в последствие от моите чистосърдечни признания! Та, казвам аз какво ще купувам и тя започва да се залисва... бааавно взима разните неща, търси по рафтовете или по-препечени, или по-топли, или по-бухнали, и все в този дух. През това време изстрелва по някой въпрос и се кокори с едни огромни кафяви очи, много топли и едни такива, любопитни. Ако отговорът я удовлетворява, следва друг въпрос. Ако нещо не й е ясно, трябва да се изясни на момента! Понякога стигаме и до жестове и ръкомахания, защото ми е трудно да й разбера разследванията.

Когато разпитът свърши, взимаме книжните торби с топлите кроасани, хвърляме ги в кошниците на колелата и потегляме обратно. Обикновено като се приберем, все ни питат защо пак са по-сухи, или клисави, или твърде сладки - всеки ден са различни на Бернадет произведенията! Не че са лоши, напротив! Но определено влага творчество в правенето и хич не си приличат. Нашата домакиня твърди, че Бернадет винаги си била разсеяна, но в последно време направо забравяла каква й е работата! А домакинът ни я гледа продължително и лекичко се подсмихва под мустак. Нахлупил е шапката на главата си и кротко се е изтегнал на хлад на терасата под дърветата. Жена му само клати глава, че пак щял да разпространява неверни клюки! Ние обаче сме любопитни и започваме да го обсаждаме да каже каква е тайната на Бернадетината разсеяност. Той се отбранява около половин час, но след поредната освежителна чаша вино, решава да си достави удоволствие.

Според него, а и не само, Бернадет обича не само големи храсти, но и големи бутилки. Не един съселянин я виждал как бодро надига винцето в дамаджанка изпод тезгяха. И в тестото отивало тук-там, което обяснявало приповдигнатото настроение на клиентите й. И така Бернадет допринасяла за благото на селото като поддържала постоянно висок духа на жителите му! А най-вече укрепвала своя брак, като системно лишавала Клод от възможността да се напива, а себе си пък привеждала в постоянно добро настроение. Така казва нашият домакин и чуква с чашата си по масата. В горещия следобед се разнася миризма на подправки и звън на разноцветни керамични чинии... А рецептата за незабравимите кроасани на мадам – нея извоювах с цената на няколко щедро гарнирани пикантни разказа от семейната ни история.

Кроасани с шампанско

3 с.л. брашно
340 г. масло със стайна температура
4 чаени чаши брашно
2 ч.л. сол
2 с.л. захар
2 пакетчета суха мая
¼ чаена чаша топла вода
1 чаена чаша топло мляко
½ чаша шампанско със стайна температура
 ½ чаена чаша течна сметана със стайна температура
1 яйце
1 с.л. вода

Поръсете маслото с трите лъжици брашно и омесете внимателно. Върху лист от фолио оформете маслото на квадрат със страна около 15 см. и поставете в хладилника за 2-3 часа.

През това време омесете тестото. Смесете в голяма купа 2 чаши пресято брашно със солта и захарта. Разтворете маята в топлата вода и я добавете към брашното, последвана от топлото мляко, шампанското и сметаната. Размесвайте с дървена лъжица до получаването на хомогенна смес, минимум две минути. Добавете постепенно останалото брашно, по ¼ чаша на сипване и разбърквайте отново. Тестото трябва да бъде меко, но не лепкаво. Преминете към месене с ръка, интензивно за около пет до десет минути.

Покрийте купата с тестото с кърпа или пластично фолио и поставете в хладилника за час или повече. Това ще позволи на тестото да се стегне и надигне. Много е важно маслото и тестото да достигнат една и съща температура. Маслото трябва да се огъва, но не да се чупи. Извадете го от хладилника, когато поставите вътре тестото, за да има време да омекне на стайна температура.


След час извадете тестото от хладилника, поставете го на набрашнена повърхност и оформете с ръце квадрат със страна около 25 см. Отгоре поставете маслото. Прегънете всеки ъгъл на тестото към центъра и покрийте маслото. Притиснете. С точилка разточете на правоъгълник, приблизително 20 х 45 см. По дължината на листа прегънете три пъти, като за писмо. Отново прегънете през средата. Завийте тестото в платнена кърпа, предварително накисната в студена вода и изстискана внимателно. Поставете тестото обратно в хладилника за два часа.

Извадете готовото тесто  и поставете на набрашнена повърхност. Разточете отново и отново прегънете на три като за писмо. Листът трябва да бъде приблизително половин сантиметър на дебелина. Смесете яйцето със супената лъжица вода. Рарежете тестото веднъж по дължина на две половини, а всяка половина на отделни квадрати и след това всеки квадрат - на триъгълници. Поставете триъгълниците на хартия за печене в тефлонова тава и охладете в хладилника за 15-20 минути. Оформете всеки триъгълник в традиционната форма за кроасани – от дългата страна завивайте към върха на триъгълника. Поставете кроасаните на топло, трпбва да удвоят обема си. Печете на 220 градуса 22-25 минути. От тази доза тесто се получават 25 до 30 кроасана.